Глава 21

Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.

Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна..

И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите : Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.

И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.

Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.