| Глава 4 |
1 | Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: - |
2 | Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори? |
3 | Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил. |
4 | Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил. |
5 | А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се. |
6 | В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда? |
7 | Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните. |
8 | До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат. |
9 | Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват. |
10 | Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват. |
11 | Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват. |
12 | Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него: |
13 | Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците, |
14 | Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости; |
15 | Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха; |
16 | Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас: |
17 | Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си? |
18 | Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, - |
19 | Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци! |
20 | Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги. |
21 | Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост. |