| Глава 14 |
1 | Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение. |
2 | Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи. |
3 | И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе? |
4 | Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. |
5 | Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине, |
6 | Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си. |
7 | Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне, |
8 | Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта; |
9 | Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено. |
10 | Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го? |
11 | Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва, |
12 | Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си. |
13 | О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! |
14 | Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми. |
15 | Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си. |
16 | А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми? |
17 | Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми. |
18 | Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си; |
19 | Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека. |
20 | Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш. |
21 | Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях; |
22 | Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене. |