| Глава 36 |
1 | И Елиу продължавайки рече: |
2 | Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога. |
3 | Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си; |
4 | Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе. |
5 | Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава. |
6 | Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото. |
7 | Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени. |
8 | А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление, |
9 | Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели, |
10 | Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието; |
11 | И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия; |
12 | Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост. |
13 | А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва; |
14 | Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните. |
15 | Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им |
16 | И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина. |
17 | Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат, |
18 | Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал. |
19 | Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти? |
20 | Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си. |
21 | Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението. |
22 | Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него? |
23 | Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие? |
24 | Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват, |
25 | В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч. |
26 | Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо. |
27 | Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му, |
28 | Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци. |
29 | Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му? |
30 | Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна. |
31 | (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно), |
32 | Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари; |
33 | Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза. |