Глава 37

Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.