| Глава 11 |
1 | (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица? |
2 | Понеже, ето, нечестивите запъват лъка, Приготвят стрелите си на тетивите За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце. |
2 | Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце. |
3 | Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил? |
3 | Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща. |
4 | Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада. |
4 | На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас? |
5 | Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. |
5 | Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират+. |
6 | Над нечестивите ще направи примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им. |
6 | Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти. |
7 | Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му. |
7 | Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века, |
8 | При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове. |
12 | (По слав. 11). За първия певец на осемструнна арфа* Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада. |