Глава 78

(По слав. 77). Асафово поучение*. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си*,

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.