| Глава 139 |
1 | (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме. |
2 | Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, |
3 | Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. |
4 | Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. |
5 | Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. |
6 | Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна. |
7 | Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? |
8 | Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. |
9 | Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето, |
10 | Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи. |
11 | Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ, |
12 | То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични. |
13 | Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. |
14 | Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това. |
15 | Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма. |
16 | Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. |
17 | И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! |
18 | Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе. |
19 | Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци. |
20 | Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета. |
21 | Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? |
22 | Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам. |
23 | Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; |
24 | И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път. |