Глава 1

Господнето слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза, и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.

Когато Господ почна да говори чрез Осия, той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от булдство; защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа. 3 И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.

И Господ му рече: Наречи го Иезраел (Т.е., Бог е посеял.); защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за крвъта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.

И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.

И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама (Т.е., Не придобила милост.); защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.

А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.

А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.

И Господ рече: Наречи го Ло-аммий (Т.е., Не люде мои.); защото вие не сте мои люде, и аз не ща бъда ваш Бог.

Но все пак числото на Израиляните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли, нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.

Тогава Юдейците и Израиляните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.