| Глава 3 |
1 | Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва. |
2 | Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници. |
3 | Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им. |
4 | Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си. |
5 | Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти. |
6 | Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище. |
7 | Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе? |
8 | Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води? |
9 | Етиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници. |
10 | Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги. |
11 | Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля. |
12 | Всичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия. |
13 | Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти. |
14 | Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ. |
15 | Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца. |
16 | (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя, |
17 | Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха. |
18 | Пастирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира. |
19 | Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти? |