| Глава 3 |
1 | И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. |
2 | И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. |
3 | Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред. |
4 | Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. |
5 | А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя. |
6 | И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят. |
7 | Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир. |
8 | И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел. |
9 | И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат. |
10 | Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него. |
11 | И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син. |
12 | Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват. |
13 | След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него. |
14 | И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват, |
15 | и да имат власт да изгонват бесове. |
16 | Определи: Симона, на когото даде и името Петър; |
17 | и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма, |
18 | и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот, |
19 | и Юда Искариотски, който Го и предаде. |
20 | И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. |
21 | А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. |
22 | И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете. |
23 | Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната? |
24 | Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. |
25 | И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои. |
26 | И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят. |
27 | Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му. |
28 | Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували; |
29 | но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. |
30 | Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух. |
31 | Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат. |
32 | А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. |
33 | И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми? |
34 | И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми! |
35 | Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка. |