| Глава 4 |
1 | И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях, |
2 | възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите. |
3 | И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер. |
4 | А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. |
5 | И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците; |
6 | и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род. |
7 | И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това? |
8 | Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини, |
9 | ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен, |
10 | да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. |
11 | Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. |
12 | И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим. |
13 | А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. |
14 | А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат. |
15 | Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: |
16 | Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем. |
17 | Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име. |
18 | прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име. |
19 | А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете; |
20 | Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. |
21 | А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото. |
22 | Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. |
23 | И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините. |
24 | А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях, |
25 | ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети? |
26 | Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник". |
27 | Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал, |
28 | за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане. |
29 | И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост. |
30 | докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса. |
31 | И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово. |
32 | А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. |
33 | И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. |
34 | Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, |
35 | и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда. |
36 | Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин, |
37 | като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите. |