Глава 1

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса.

до Тимотея, възлюбленото ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение.

И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата дадена от Бога,

Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да упази оня ден онова, което съм му поверил.

Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

Онова добро нещо, което ти е поверено, упази чрез светия Дух, който живее в нас.

Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.

Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото тъй много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми,

но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.

Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.