| Глава 5 |
1 | Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, |
2 | такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ, |
3 | и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. |
4 | А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, |
5 | така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих"; |
6 | както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков". |
7 | Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, |
8 | ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, |
9 | и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, |
10 | наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. |
11 | Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. |
12 | Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. |
13 | Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; |
14 | а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. |